Стъпка втора, деяние първо

И понеже всичко друго за сега ми е полуготово (не ще да се дозапече), ще започна с едно стаааро стихотворенийце, което съчиних по едно време.

"Вървейки днес по таз пътека,
ме срещна неугледно същество.
Нисичко, мизерно и набито
с шапка, украсена със перо.


“- Ти кой си?”- питах го тогава-
“По този път ли си дошъл?”
“- По този!”- бързо той отвърна
“От там се връщам, там отдавна бях

и там видях в какво с порока
превръща се човешката душа.
Видях и странна ценностна система-
ужасна, бедна и обезверена-
тя плод е на човешките сърца.


Видях в суровия живот
как губят се човешките черти,
сърцето как изстива на човека,
изгниващите негови мечти.


Видях и как е толкоз трудно
да бъдеш себе си в тоз ден,
човека как враждува със Човека,
как Той бива угнетен.


Как губят се по малко
моралните устои
човешкото умира-
сърцето не говори.


Агресия покълва в човешкото сърце
и брат убива брата
а после със усмивка- блага и широка
с детето си играе.


Духовното се губи,
погребано отдавна от новите кумири-
продуктът на егоизма и другите подобни.
В борбата си за хляба човека е загубил


достойнството, честта си,
красотата нявга що в душата си е имал
потъва сега плавно в блатото на нищетата,
кална, опетнена, стенейки зловещо.


Сърцето как се вледенява
и буцата от лед започва
на гнева да се предава,
от мъст и гнет тя омерзена


с мъст и гнет отвръща.
И бавно някак вледенява
и сковава то душата
с последния си хрип отлита.


И стават хората роботи
все вършещи едно и също,
за благото не на Човека,
а на душата вече пошла.”


Така ми каза туй човече
и по пътеката пое,
и аз загледан във простора
останах сам във чернота……."

Първи стъпки

Ето че и аз реших да я пробвам тая интернет блогърия. Не се знае дали ще излезе нещо (още повече, че аз и нищо не търся), обаче пък и нищо (и в тоз ред на мисли- никой) не ми пречи да опитам.
И ето на........